14 mar 2015, 11:53

Самотен разговор

  Poesía
1K 0 1

Говорих на стената,

споделих ù толкова неща.

Веднъж не ме прекъсна

и отговори с тишина.

 

Вярно,че мълчеше,

но знаеш ли какво разбрах.

Докато тихо беше,

веднъж излъгана не бях.

 

За никой нищичко не каза,

съветите си премълча.

И докато тихо беше,

отговорите разбрах сама.

 

На нея вече ще споделям,

тя чува повече от теб.

Мнението си не натрапва,

с нея чувствам се човек.

 

                                                 Ива С.

¿Quieres leer más?

Únete a nuestra comunidad para obtener acceso completo a todas las obras y funciones.

© Ива Стоилова Todos los derechos reservados

Comentarios

Comentarios

  • Мисля, че имаш право, Ива!Никой няма да ти помогне с хвала, за
    критиката винаги ще имаш едно на ум.Лъжата няма никакъв шанс.Но едно
    ти е много потребно и ти го печелиш като бонус - тишината.
    В интерес на истината при тези условия се твори най-добре.
    Поздрав за постигнатата ти творба и нови творчески успехи!
    Приятен ден и ведро настроение!

Selección del editor

Любовта си отива в неделя. По здрач. 🇧🇬

paloma66

> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...

Моли се само да не ти се случа.... 🇧🇬

Patrizzia

Моли се само да не ти се случа, че второто ми име е проблем Не лъжа, знаеш, но ще се науча. През куп...

Нека нямаш студени недели! 🇧🇬

Alex.Malkata

Моя тиха и вярна тъга... с дъх на есен и почва дъждовна... Спри на моите устни сега и кажи ми: Защо ...

Ти 🇧🇬

askme

Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...

Маргаритено 🇧🇬

imperfect

Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...

Душа 🇧🇬

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...