14 mar 2015, 11:53

Самотен разговор

  Poesía
1K 0 1

Говорих на стената,

споделих ù толкова неща.

Веднъж не ме прекъсна

и отговори с тишина.

 

Вярно,че мълчеше,

но знаеш ли какво разбрах.

Докато тихо беше,

веднъж излъгана не бях.

 

За никой нищичко не каза,

съветите си премълча.

И докато тихо беше,

отговорите разбрах сама.

 

На нея вече ще споделям,

тя чува повече от теб.

Мнението си не натрапва,

с нея чувствам се човек.

 

                                                 Ива С.

¿Quieres leer más?

Únete a nuestra comunidad para obtener acceso completo a todas las obras y funciones.

© Ива Стоилова Todos los derechos reservados

Comentarios

Comentarios

  • Мисля, че имаш право, Ива!Никой няма да ти помогне с хвала, за
    критиката винаги ще имаш едно на ум.Лъжата няма никакъв шанс.Но едно
    ти е много потребно и ти го печелиш като бонус - тишината.
    В интерес на истината при тези условия се твори най-добре.
    Поздрав за постигнатата ти творба и нови творчески успехи!
    Приятен ден и ведро настроение!

Selección del editor

Кръчма за самотници 🇧🇬

Anita765

Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...

Изгубих се в посоките на дните 🇧🇬

paloma66

Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...

Маргаритено 🇧🇬

imperfect

Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...

Любовта си отива в неделя. По здрач. 🇧🇬

paloma66

> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...

Жените на България 🇧🇬

nikikomedvenska

Мъжки момичета? Кой го реши?! Кой на шега ни нарича такива? Някой поредния образ съши с грубо сърце ...

Празната 🇧🇬

Синьо.цвете

Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...