14.03.2015 г., 11:53

Самотен разговор

1K 0 1

Говорих на стената,

споделих ù толкова неща.

Веднъж не ме прекъсна

и отговори с тишина.

 

Вярно,че мълчеше,

но знаеш ли какво разбрах.

Докато тихо беше,

веднъж излъгана не бях.

 

За никой нищичко не каза,

съветите си премълча.

И докато тихо беше,

отговорите разбрах сама.

 

На нея вече ще споделям,

тя чува повече от теб.

Мнението си не натрапва,

с нея чувствам се човек.

 

                                                 Ива С.

Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

© Ива Стоилова Всички права запазени

Коментари

Коментари

  • Мисля, че имаш право, Ива!Никой няма да ти помогне с хвала, за
    критиката винаги ще имаш едно на ум.Лъжата няма никакъв шанс.Но едно
    ти е много потребно и ти го печелиш като бонус - тишината.
    В интерес на истината при тези условия се твори най-добре.
    Поздрав за постигнатата ти творба и нови творчески успехи!
    Приятен ден и ведро настроение!

Избор на редактора

Маргаритено

imperfect

Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...

Душа

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...

Изгубих се в посоките на дните

paloma66

Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...

Ребро над сърцето

Katriona

Тази вечер жена му избяга - бе повярвал във калните клюки, псува дълго, с юмрук я налага и ребро над...

Мъжко хоро

argonyk

Прибраха стадата – не нàйдоха пàша. В хамбарите тичат уплашени мишки. Гайдарят допива поредната чаша...

Реквием за една буря

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...