14 мар. 2015 г., 11:53

Самотен разговор

1K 0 1

Говорих на стената,

споделих ù толкова неща.

Веднъж не ме прекъсна

и отговори с тишина.

 

Вярно,че мълчеше,

но знаеш ли какво разбрах.

Докато тихо беше,

веднъж излъгана не бях.

 

За никой нищичко не каза,

съветите си премълча.

И докато тихо беше,

отговорите разбрах сама.

 

На нея вече ще споделям,

тя чува повече от теб.

Мнението си не натрапва,

с нея чувствам се човек.

 

                                                 Ива С.

Хотите прочитать больше?

Присоединяйтесь к нашему сообществу, чтобы получить полный доступ ко всем произведениям и функциям.

© Ива Стоилова Все права защищены

Комментарии

Комментарии

  • Мисля, че имаш право, Ива!Никой няма да ти помогне с хвала, за
    критиката винаги ще имаш едно на ум.Лъжата няма никакъв шанс.Но едно
    ти е много потребно и ти го печелиш като бонус - тишината.
    В интерес на истината при тези условия се твори най-добре.
    Поздрав за постигнатата ти творба и нови творчески успехи!
    Приятен ден и ведро настроение!

Выбор редактора

Реквием за една буря 🇧🇬

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...

Разплитане на тишините 🇧🇬

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....

Кръчма за самотници 🇧🇬

Anita765

Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...

Разпродажба на спомени 🇧🇬

maistora

На уличка тиха далеч от пазара, под склопа на цъфнали млади липи, старица, изпита от болест коварна,...

Душа 🇧🇬

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...

Ребро над сърцето 🇧🇬

Katriona

Тази вечер жена му избяга - бе повярвал във калните клюки, псува дълго, с юмрук я налага и ребро над...