14 мар. 2015 г., 11:53

Самотен разговор

1K 0 1

Говорих на стената,

споделих ù толкова неща.

Веднъж не ме прекъсна

и отговори с тишина.

 

Вярно,че мълчеше,

но знаеш ли какво разбрах.

Докато тихо беше,

веднъж излъгана не бях.

 

За никой нищичко не каза,

съветите си премълча.

И докато тихо беше,

отговорите разбрах сама.

 

На нея вече ще споделям,

тя чува повече от теб.

Мнението си не натрапва,

с нея чувствам се човек.

 

                                                 Ива С.

Хотите прочитать больше?

Присоединяйтесь к нашему сообществу, чтобы получить полный доступ ко всем произведениям и функциям.

© Ива Стоилова Все права защищены

Комментарии

Комментарии

  • Мисля, че имаш право, Ива!Никой няма да ти помогне с хвала, за
    критиката винаги ще имаш едно на ум.Лъжата няма никакъв шанс.Но едно
    ти е много потребно и ти го печелиш като бонус - тишината.
    В интерес на истината при тези условия се твори най-добре.
    Поздрав за постигнатата ти творба и нови творчески успехи!
    Приятен ден и ведро настроение!

Выбор редактора

Разплитане на тишините 🇧🇬

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....

Ребро над сърцето 🇧🇬

Katriona

Тази вечер жена му избяга - бе повярвал във калните клюки, псува дълго, с юмрук я налага и ребро над...

Ковачът на лунния сърп 🇧🇬

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...

Изгубих се в посоките на дните 🇧🇬

paloma66

Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...

Апостоле! 🇧🇬

voda

Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...

Маргаритено 🇧🇬

imperfect

Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...