Говорих на стената,
споделих ù толкова неща.
Веднъж не ме прекъсна
и отговори с тишина.
Вярно,че мълчеше,
но знаеш ли какво разбрах.
Докато тихо беше,
веднъж излъгана не бях.
За никой нищичко не каза,
съветите си премълча.
И докато тихо беше,
отговорите разбрах сама.
На нея вече ще споделям,
тя чува повече от теб.
Мнението си не натрапва,
с нея чувствам се човек.
Ива С.
© Ива Стоилова All rights reserved.
Alex.Malkata
Моя тиха и вярна тъга... с дъх на есен и почва дъждовна... Спри на моите устни сега и кажи ми: Защо ...
imperfect
Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...
Anita765
Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...
Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...
paloma66
Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...
nikikomedvenska
Мъжки момичета? Кой го реши?! Кой на шега ни нарича такива? Някой поредния образ съши с грубо сърце ...
For the best experience, use our mobile app. Install it from Google Play.
