21 abr 2010, 20:52

Самотна 

  Poesía » Otra
717 0 1

Самотна

 

 

Трябвало да страдам гордо -

да мълча и да преглъщам,

ала отричам се от всичко,

главата настрани отвръщам...

 

 

Само мои са и болката, и радостта,

само мои са сълзите и скръбта,

само мои са и тези думи тук,

ще ми се поне във щастието да не съм сама...

 

 

Трагедията всеки ден се преповтаря -

превърнах се във сляпа кукла,

уж живея, а животът покрай мен минава,

уж живея, а съм вече мъртва...

© Сис Todos los derechos reservados

Comentarios
Por favor, acceda con su perfil, para poder hacer comentarios y votar.
Propuestas
: ??:??