Самотна
Самотна
Трябвало да страдам гордо -
да мълча и да преглъщам,
ала отричам се от всичко,
главата настрани отвръщам...
Само мои са и болката, и радостта,
само мои са сълзите и скръбта,
само мои са и тези думи тук,
ще ми се поне във щастието да не съм сама...
Трагедията всеки ден се преповтаря -
превърнах се във сляпа кукла,
уж живея, а животът покрай мен минава,
уж живея, а съм вече мъртва...
Хотите прочитать больше?
Присоединяйтесь к нашему сообществу, чтобы получить полный доступ ко всем произведениям и функциям.
© Сис Все права защищены