21.04.2010 г., 20:52 ч.

Самотна 

  Поезия » Друга
637 0 1

Самотна

 

 

Трябвало да страдам гордо -

да мълча и да преглъщам,

ала отричам се от всичко,

главата настрани отвръщам...

 

 

Само мои са и болката, и радостта,

само мои са сълзите и скръбта,

само мои са и тези думи тук,

ще ми се поне във щастието да не съм сама...

 

 

Трагедията всеки ден се преповтаря -

превърнах се във сляпа кукла,

уж живея, а животът покрай мен минава,

уж живея, а съм вече мъртва...

© Сис Всички права запазени

Коментари
Моля, влезте с профила си, за да може да коментирате и гласувате.
Предложения
: ??:??