Самотна
929
0
1
Самотна
Трябвало да страдам гордо -
да мълча и да преглъщам,
ала отричам се от всичко,
главата настрани отвръщам...
Само мои са и болката, и радостта,
само мои са сълзите и скръбта,
само мои са и тези думи тук,
ще ми се поне във щастието да не съм сама...
Трагедията всеки ден се преповтаря -
превърнах се във сляпа кукла,
уж живея, а животът покрай мен минава,
уж живея, а съм вече мъртва...
Искате да прочетете повече?
Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.
© Сис Всички права запазени
