Самотна

Poetry » Other

927 0 1

Самотна

Трябвало да страдам гордо -

да мълча и да преглъщам,

ала отричам се от всичко,

главата настрани отвръщам...

Само мои са и болката, и радостта,

само мои са сълзите и скръбта,

само мои са и тези думи тук,

ще ми се поне във щастието да не съм сама...

Трагедията всеки ден се преповтаря -

превърнах се във сляпа кукла,

уж живея, а животът покрай мен минава,

уж живея, а съм вече мъртва...

Want to read more?

Join our community to get full access to all works and features.

Comments

geni24 (Евгения Георгиева)

Много болка и тъга...Не живей на уж!

2010-04-21T22:19:20+03:00

Anita765

Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...

Poetry 4.2K 5.0

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...

Poetry 5.7K 5.0

nikikomedvenska

Мъжки момичета? Кой го реши?! Кой на шега ни нарича такива? Някой поредния образ съши с грубо сърце ...

Poetry 7K 5.0

voda

Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...

Poetry 5.3K 5.0

imperfect

Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...

Poetry 5K 5.0

Синьо.цвете

Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...

Poetry 5.6K 5.0