24 oct 2007, 14:01

Самотна душа

  Poesía » Otra
969 0 2

Студено и мъртво

тялото стои,

няма от какво да се бои,

кръвта от раните шурти.

Самотната душа

в тъмната нощ се върти,

не може да заспи,

неспокоен е сънят на всички мъртъвци.

Душата самотна се скита,

из мраморни плочи, разровени гробове,

търси, но няма кой да попита,

накъде да се запъти сега.

Така се загуби самотната душа,

из вълчия вой и лунна светлина,

намери пътя си и тя,

вече няма да се върне на тази земя.

¿Quieres leer más?

Únete a nuestra comunidad para obtener acceso completo a todas las obras y funciones.

© Галина Todos los derechos reservados

Comentarios

Comentarios

Selección del editor

Нека нямаш студени недели! 🇧🇬

Alex.Malkata

Моя тиха и вярна тъга... с дъх на есен и почва дъждовна... Спри на моите устни сега и кажи ми: Защо ...

Душа 🇧🇬

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...

Ребро над сърцето 🇧🇬

Katriona

Тази вечер жена му избяга - бе повярвал във калните клюки, псува дълго, с юмрук я налага и ребро над...

Жените на България 🇧🇬

nikikomedvenska

Мъжки момичета? Кой го реши?! Кой на шега ни нарича такива? Някой поредния образ съши с грубо сърце ...

Реквием за една буря 🇧🇬

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...

Кръчма за самотници 🇧🇬

Anita765

Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...