24 oct 2007, 14:01

Самотна душа

  Poesía » Otra
975 0 2

Студено и мъртво

тялото стои,

няма от какво да се бои,

кръвта от раните шурти.

Самотната душа

в тъмната нощ се върти,

не може да заспи,

неспокоен е сънят на всички мъртъвци.

Душата самотна се скита,

из мраморни плочи, разровени гробове,

търси, но няма кой да попита,

накъде да се запъти сега.

Така се загуби самотната душа,

из вълчия вой и лунна светлина,

намери пътя си и тя,

вече няма да се върне на тази земя.

¿Quieres leer más?

Únete a nuestra comunidad para obtener acceso completo a todas las obras y funciones.

© Галина Todos los derechos reservados

Comentarios

Comentarios

Selección del editor

Мъжко хоро 🇧🇬

argonyk

Прибраха стадата – не нàйдоха пàша. В хамбарите тичат уплашени мишки. Гайдарят допива поредната чаша...

Разпродажба на спомени 🇧🇬

maistora

На уличка тиха далеч от пазара, под склопа на цъфнали млади липи, старица, изпита от болест коварна,...

Празната 🇧🇬

Синьо.цвете

Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...

Ковачът на лунния сърп 🇧🇬

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...

Кръчма за самотници 🇧🇬

Anita765

Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...

Душа 🇧🇬

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...