Студено и мъртво
тялото стои,
няма от какво да се бои,
кръвта от раните шурти.
Самотната душа
в тъмната нощ се върти,
не може да заспи,
неспокоен е сънят на всички мъртъвци.
Душата самотна се скита,
из мраморни плочи, разровени гробове,
търси, но няма кой да попита,
накъде да се запъти сега.
Така се загуби самотната душа,
из вълчия вой и лунна светлина,
намери пътя си и тя,
вече няма да се върне на тази земя.
© Галина All rights reserved.
nikikomedvenska
Мъжки момичета? Кой го реши?! Кой на шега ни нарича такива? Някой поредния образ съши с грубо сърце ...
argonyk
Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...
Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...
paloma66
Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...
На уличка тиха далеч от пазара, под склопа на цъфнали млади липи, старица, изпита от болест коварна,...
askme
Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...
For the best experience, use our mobile app. Install it from Google Play.
