Самотна душа
Студено и мъртво
тялото стои,
няма от какво да се бои,
кръвта от раните шурти.
Самотната душа
в тъмната нощ се върти,
не може да заспи,
неспокоен е сънят на всички мъртъвци.
Душата самотна се скита,
из мраморни плочи, разровени гробове,
търси, но няма кой да попита,
накъде да се запъти сега.
Така се загуби самотната душа,
из вълчия вой и лунна светлина,
намери пътя си и тя,
вече няма да се върне на тази земя.
Искате да прочетете повече?
Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.
© Галина Всички права запазени
