24 окт. 2007 г., 14:01

Самотна душа

977 0 2

Студено и мъртво

тялото стои,

няма от какво да се бои,

кръвта от раните шурти.

Самотната душа

в тъмната нощ се върти,

не може да заспи,

неспокоен е сънят на всички мъртъвци.

Душата самотна се скита,

из мраморни плочи, разровени гробове,

търси, но няма кой да попита,

накъде да се запъти сега.

Така се загуби самотната душа,

из вълчия вой и лунна светлина,

намери пътя си и тя,

вече няма да се върне на тази земя.

Хотите прочитать больше?

Присоединяйтесь к нашему сообществу, чтобы получить полный доступ ко всем произведениям и функциям.

© Галина Все права защищены

Комментарии

Комментарии

Выбор редактора

Изгубих се в посоките на дните 🇧🇬

paloma66

Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...

Ребро над сърцето 🇧🇬

Katriona

Тази вечер жена му избяга - бе повярвал във калните клюки, псува дълго, с юмрук я налага и ребро над...

Любовта си отива в неделя. По здрач. 🇧🇬

paloma66

> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...

Ковачът на лунния сърп 🇧🇬

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...

Ти 🇧🇬

askme

Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...

Душа 🇧🇬

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...