Целувки залезът разпраща,
едва ожарил планината,
лила́ прелива се с позлата,
упойно спуска се нощта,
в листата птиците се сгушват,
към хоризонта плахо се прокрадва,
абстрактно-призрачна луна.
Звезди примигват илюзорни,
а някъде врата се хлопва сам-сама...
Трамвай метално прокънтява,
ехидно в мрака врана му припява,
безмълвна чака оная незаключена врата...