Nov 15, 2020, 8:11 PM
Самотна е нощта
Целувки залезът разпраща,
едва ожарил планината,
лила́ прелива се с позлата,
упойно спуска се нощта,
в листата птиците се сгушват,
към хоризонта плахо се прокрадва,
абстрактно-призрачна луна.
Звезди примигват илюзорни,
а някъде врата се хлопва сам-сама...
Трамвай метално прокънтява,
ехидно в мрака врана му припява,
безмълвна чака оная незаключена врата...
© П Антонова All rights reserved.
Свързани произведения
Comments
Please sign in with your account so you can comment and vote.
-
Абстрактна нощ с пурпур и позлата, с звездни къдрици разпиляни, с облачни еднорози, горещи се из небосвода, с боровинкови ветрове и нектар от дюлова омая!
Лунна нафора и самодиви свирещи на арфи и есенна мандолина.
Като змиорки как се преплитат в електричните мрежи и как светлините, от всички прозорци са лунисцентни светулки, сякаш пърхат феи и пикси от фосфор и абажурите са спотаени пеперуди, от хром и крушки.
Как дърветата се превръщат в зеленобради джуджета-и спорят с листата и как лунната сянка ги носи до мъх, хумус и трепетлика.
И после тиченките на глухарче са автомобили, с фарове и гуми-към безкрая и отвъд!
Благодаря ти Пепи, отнесе ме към нощта и призрачните тайни!.... -
Дано я намери този, който я търси...
Поздравявам те.
Random works
© 2003-2024, Georgi Kolev. All rights reserved. The works are the property of their authors.
Когато упойно се спусне нощта
и укротен заспива света,
нека няма чакаща врата,
и наместо самотна,
дивна палавница
за вас да е тя!