15 нояб. 2020 г., 20:11 2020-11-16T22:10:46+02:00

Самотна е нощта

Поэзия » Акростихи

714 3 3

Целувки залезът разпраща,
едва ожарил планината,
лила́ прелива се с позлата,
упойно спуска се нощта,
в листата птиците се сгушват,
към хоризонта плахо се прокрадва,
абстрактно-призрачна луна.

Звезди примигват илюзорни,
а някъде врата се хлопва сам-сама...

Трамвай метално прокънтява,
ехидно в мрака врана му припява,
безмълвна чака оная незаключена врата...

Хотите прочитать больше?

Присоединяйтесь к нашему сообществу, чтобы получить полный доступ ко всем произведениям и функциям.

palenka (П Антонова)

Благодаря ви, момчета!

Когато упойно се спусне нощта
и укротен заспива света,
нека няма чакаща врата,
и наместо самотна,
дивна палавница
за вас да е тя!

2020-11-15T20:52:30+02:00
Niki_art (Николай Василев)

Абстрактна нощ с пурпур и позлата, с звездни къдрици разпиляни, с облачни еднорози, горещи се из небосвода, с боровинкови ветрове и нектар от дюлова омая!
Лунна нафора и самодиви свирещи на арфи и есенна мандолина.
Като змиорки как се преплитат в електричните мрежи и как светлините, от всички прозорци са лунисцентни светулки, сякаш пърхат феи и пикси от фосфор и абажурите са спотаени пеперуди, от хром и крушки.
Как дърветата се превръщат в зеленобради джуджета-и спорят с листата и как лунната сянка ги носи до мъх, хумус и трепетлика.
И после тиченките на глухарче са автомобили, с фарове и гуми-към безкрая и отвъд!
Благодаря ти Пепи, отнесе ме към нощта и призрачните тайни!....

2020-11-15T20:43:47+02:00
mislitel (Георги Каменов)

Дано я намери този, който я търси...
Поздравявам те.

2020-11-15T20:22:11+02:00