15.11.2020 г., 20:11 ч.
Самотна е нощта
Целувки залезът разпраща,
едва ожарил планината,
лила́ прелива се с позлата,
упойно спуска се нощта,
в листата птиците се сгушват,
към хоризонта плахо се прокрадва,
абстрактно-призрачна луна.
Звезди примигват илюзорни,
а някъде врата се хлопва сам-сама...
Трамвай метално прокънтява,
ехидно в мрака врана му припява,
безмълвна чака оная незаключена врата...
© П Антонова Всички права запазени
Свързани произведения
Коментари
Моля, влезте с профила си, за да може да коментирате и гласувате.
-
Абстрактна нощ с пурпур и позлата, с звездни къдрици разпиляни, с облачни еднорози, горещи се из небосвода, с боровинкови ветрове и нектар от дюлова омая!
Лунна нафора и самодиви свирещи на арфи и есенна мандолина.
Като змиорки как се преплитат в електричните мрежи и как светлините, от всички прозорци са лунисцентни светулки, сякаш пърхат феи и пикси от фосфор и абажурите са спотаени пеперуди, от хром и крушки.
Как дърветата се превръщат в зеленобради джуджета-и спорят с листата и как лунната сянка ги носи до мъх, хумус и трепетлика.
И после тиченките на глухарче са автомобили, с фарове и гуми-към безкрая и отвъд!
Благодаря ти Пепи, отнесе ме към нощта и призрачните тайни!.... -
Дано я намери този, който я търси...
Поздравявам те.
Предложения
© 2003-2024, Георги Колев. Всички права запазени. Произведенията са собственост на техните автори.
Когато упойно се спусне нощта
и укротен заспива света,
нека няма чакаща врата,
и наместо самотна,
дивна палавница
за вас да е тя!