Самотна и добра...
Тъй дълго съм те търсил, че да загубя в утринта
способността си да възкръсвам пред твоята врата,
да лягам с тиха горест пред прага на нощта,
да чакам да отвориш крайпътната врата.
И кротка да поседнеш до сламеника прост,
със сол и хляб да срещнеш незнайния си гост.
Ще пийнем лунно вино и сребърна роса.
... Ти само посрещни ме. Самотна и добра.
В съня ти да се връщам, да бъда стрък трева
в опорите на къщата, в дъха на пролетта,
с усмивката на вятър да надзъртам и скимтя,
в огнището ти пламъка да бъда на жарта...
Аз грубо съм издялан от жилав, кисел дрян,
несретен, непохватен, оран-недооран,
от ревност див, отчаян, одумван, неразбран...
... Ти само ме дочакай, самотна и добра.
И щом разчупи Господ на ореха костта,
в петпръстника на троскот да хвърля семена,
да стиснеш шепи свидно до слънчевия сплит.
Когато го повдигнеш, в сълзите ти умит,
синът ни и проплаче в деветата луна,
ще стана по-прозрачен от дъх и от мъгла,
не вярвай на поличби, на слух и суета…
… И само ме обичай… самотна и добра...
© Валентина Йотова Todos los derechos reservados
Свързани произведения
Comentarios
-
Благодаря, Паленка
-
Охооооо!!!
-
Благодаря ви, приятели, бъдете!
-
И след последното великолепно стихотворение от днес, реших да назърна и в други - видях, прочетох, останах! Браво - БИС!
-
Много ти се радвам и съпреживявам красотата, негата,обичта, които лъхат от творбата, браво!
-
!!!!!!
-
Невероятен стих, аплодисменти...
-
Моите аплодисменти, Валентина!!!
-
Не се заричам, мое слънчево лято...
Не се заричам да не пиша стихове,
с приятелите мирно да живея.
Не се заричам да не любя врагове.
Не се заричам над умряло да не пея.
Не се заричам да не ги целувам,
които някога и нейде ще оставя.
Не се заричам, заради мен, да не будуваш.
Не се заричам чудеса да правя.
Не се заричам цвете да не късам
и Малък Мечо вечер да не гледам.
Любов да любиш - ей го, те ти Хъса!
Любов да любиш - даже за последно!
Не се заричам да не правя авантюри.
Животът сив е непредвидим и даже скучен.
Не се заричам, че ще спи във мен Амур - а
и някой ще остане неулучен.
Не се заричам в манастир да вляза,
/ а ако стане - нека е девичи.../
Не се заричам ябълка да пазя
и вечно като брат да те обичам.
Не се заричам да не те загубя.
Не искам още и да се сбогувам.
Дори отгоре, с пръски слънце ще те любя
и с всяка капка дъжд ще те целувам...
Зем. -
Аплодисменти!
-
Поздрав и от мен!!!
-
Чудесно е, Валя! Поздрави!
-
Браво, Вале!!!!!
-
Великолепно изразени чувства и желания!!!
-
Много силно и трогващо откровение!
Поздравления, Валя! -
Много, много хубав стих!
-
великолепен стих!
удоволствие беше да прочета! -
изключително много ми хареса! поздравления!
Propuestas
© 2003-2024, Georgi Kolev. Todos los derechos reservados. Las obras son propiedad de sus autores.
