Самотна и добра...
Тъй дълго съм те търсил, че да загубя в утринта
способността си да възкръсвам пред твоята врата,
да лягам с тиха горест пред прага на нощта,
да чакам да отвориш крайпътната врата.
И кротка да поседнеш до сламеника прост,
със сол и хляб да срещнеш незнайния си гост.
Ще пийнем лунно вино и сребърна роса.
... Ти само посрещни ме. Самотна и добра.
В съня ти да се връщам, да бъда стрък трева
в опорите на къщата, в дъха на пролетта,
с усмивката на вятър да надзъртам и скимтя,
в огнището ти пламъка да бъда на жарта...
Аз грубо съм издялан от жилав, кисел дрян,
несретен, непохватен, оран-недооран,
от ревност див, отчаян, одумван, неразбран...
... Ти само ме дочакай, самотна и добра.
И щом разчупи Господ на ореха костта,
в петпръстника на троскот да хвърля семена,
да стиснеш шепи свидно до слънчевия сплит.
Когато го повдигнеш, в сълзите ти умит,
синът ни и проплаче в деветата луна,
ще стана по-прозрачен от дъх и от мъгла,
не вярвай на поличби, на слух и суета…
… И само ме обичай… самотна и добра...
© Валентина Йотова All rights reserved.
