snowdrop (Тинка Това)
53 109
26 dic 2007, 0:25

Самотна вяра 

  Poesía
582 0 7
 

 

Покрита с прах и с восъчни следи,

от молитви черни избеляла,

икона стара там виси,

ликът й бледа свещ огряла.

 

Тъжна, смачкана, безцветна,

от години мястото си знае,

всяка нощ молитвата заветна

изговаря звук по звук - сама е.

 

Пали свещи, чака чудо, вярва,

всяка нощ безспир се моли,

с вярата си към небето мост прокарва

и с иконата безспир говори.

 

А тя виси спокойна на стената,

без думи, все една и съща,

попива самотата на жената,

и с тишина изпълва празната й къща.

© Тинка Това Todos los derechos reservados

Свързани произведения
Comentarios
Por favor, acceda con su perfil, para poder hacer comentarios y votar.
  • самота...тъга...и надежда във вярата...
    прекрасно стихотворение.
    с обич за теб, Златина.
  • Много е тъжно, но хубаво! Самота , тишина ,икона и вяра ! И в най-голямата си самота не трябва да оставаме без вярата !!!
  • "Боже, колко мъка има по този свят Боже"!
    Колко хубаво си го написала!!!
    Поздравления!!!
  • Прекрасно!!!
  • Аплодирам те! Изключително силен, болезнен стих!
  • "Покрита с прах и с восъчни следи,

    от молитви черни избеляла..."

    Прекрасен е стиха ти!

  • А тя виси спокойна на стената,

    без думи, все една и съща,

    попива самотата на жената,

    и с тишина изпълва празната й къща.
    !!!
    Весели празници !
Propuestas
: ??:??