26.12.2007 г., 0:25 ч.
Самотна вяра
Покрита с прах и с восъчни следи,
от молитви черни избеляла,
икона стара там виси,
ликът й бледа свещ огряла.
Тъжна, смачкана, безцветна,
от години мястото си знае,
всяка нощ молитвата заветна
изговаря звук по звук - сама е.
Пали свещи, чака чудо, вярва,
всяка нощ безспир се моли,
с вярата си към небето мост прокарва
и с иконата безспир говори.
А тя виси спокойна на стената,
без думи, все една и съща,
попива самотата на жената,
и с тишина изпълва празната й къща.
© Тинка Това Всички права запазени
Свързани произведения
Коментари
Моля, влезте с профила си, за да може да коментирате и гласувате.
-
Много е тъжно, но хубаво! Самота , тишина ,икона и вяра ! И в най-голямата си самота не трябва да оставаме без вярата !!!
-
"Боже, колко мъка има по този свят Боже"!
Колко хубаво си го написала!!!
Поздравления!!! -
Прекрасно!!!
-
Аплодирам те! Изключително силен, болезнен стих!
-
"Покрита с прах и с восъчни следи,
от молитви черни избеляла..."
Прекрасен е стиха ти!
-
А тя виси спокойна на стената,
без думи, все една и съща,
попива самотата на жената,
и с тишина изпълва празната й къща.
!!!
Весели празници !
Предложения
© 2003-2024, Георги Колев. Всички права запазени. Произведенията са собственост на техните автори.
прекрасно стихотворение.
с обич за теб, Златина.