Самотна вяра
Покрита с прах и с восъчни следи,
от молитви черни избеляла,
икона стара там виси,
ликът й бледа свещ огряла.
Тъжна, смачкана, безцветна,
от години мястото си знае,
всяка нощ молитвата заветна
изговаря звук по звук - сама е.
Пали свещи, чака чудо, вярва,
всяка нощ безспир се моли,
с вярата си към небето мост прокарва
и с иконата безспир говори.
А тя виси спокойна на стената,
без думи, все една и съща,
попива самотата на жената,
и с тишина изпълва празната й къща.
© Тинка Това All rights reserved.
