Самотни лири

3 jun 2015, 21:30

Poesía » De amor

429 0 3

Самотни лири

Кога се разделих с младостта,

така и не разбрах.

Кога отлитна дързостта,

че скоро цяла побелях.

Ти сякаш зад мене беше,

долавях топлината, твоя дух.

По устните целувката гореше.

В тъмна нощ, нежни думи чух.

В тъмна нощ и тъй печална

ти грееше от нежност,

носеше се песен жална,

годините градяха мост.

А там зад облаците бели

някой тихо с арфа свири,

сякаш на луната са живели

две влюбени самотни лири.

Por favor, acceda con su perfil, para poder hacer comentarios y votar.

yankova41 (Йонка Янкова)

2015-06-04T18:47:07+03:00

Тони,Антон и Ники благодаря ви за оценките
koli4a (Никола Апостолов)

2015-06-04T14:02:27+03:00

Интересен сюжет и добре пресъздаден! Харесах и го оценявам!
Поздрави от мен и хубав ден!
stoyna (Стойна Димова)

2015-06-04T09:00:54+03:00

Много тъжно и много красиво, Йони!Хубавата поезия се ражда по-често от болката. Превръщай тази незаслужена болка в поезия и светът ще започне да ти се усмихва!Прегръщам те! Бъди благословена!