Самотни лири
Кога се разделих с младостта,
така и не разбрах.
Кога отлитна дързостта,
че скоро цяла побелях.
Ти сякаш зад мене беше,
долавях топлината, твоя дух.
По устните целувката гореше.
В тъмна нощ, нежни думи чух.
В тъмна нощ и тъй печална
ти грееше от нежност,
носеше се песен жална,
годините градяха мост.
А там зад облаците бели
някой тихо с арфа свири,
сякаш на луната са живели
две влюбени самотни лири.
© Йонка Янкова All rights reserved.
paloma66
> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...
Синьо.цвете
Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...
На уличка тиха далеч от пазара, под склопа на цъфнали млади липи, старица, изпита от болест коварна,...
Katriona
Тази вечер жена му избяга - бе повярвал във калните клюки, псува дълго, с юмрук я налага и ребро над...
paloma66
Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...
paloma66
АЗ СЪМ! Поетесата Еди Коя Си. Дето в стихове те облича. Ти - не беше ли мъж на жена си? Нямам идея з...
For the best experience, use our mobile app. Install it from Google Play.
