Вятърът докосва лицето ми,
каква прохладна и чувствена ласка!
За миг забравям болката
и всичко потъва в тишина...
Толкова е красиво!... Макар и само
миг в приказна нежност...
Дори Слънцето се усмихна
и ми подари един от лъчите си,
за да стопли премръзналото ми сърце...
Дърветата поклащаха клоните си
и тихо шептяха нежни слова -
едва доловими, но аз ги разбирах... ...