Luna13 (Моника Стойчева)
147 593
25 ene 2013, 20:19

Самотни мисли 

  Poesía » Versos blancos
1108 0 6

Вятърът докосва лицето ми,

каква прохладна и чувствена ласка!

За миг забравям болката

и всичко потъва в тишина...

Толкова е красиво!... Макар и само

миг в приказна нежност...

Дори Слънцето се усмихна

и ми подари един от лъчите си,

за да стопли премръзналото ми сърце...

Дърветата поклащаха клоните си

и тихо шептяха нежни слова -

едва доловими, но аз ги разбирах...

приютих ги в себе си...

Усмихвах се... седях сама,

слята с хубавия ден и си мислех,

дали и ти, Любов, си само кратък слънчев лъч,

вятърна целувка, шепот

и безкраен път на САМОТА... 

 

 

  

22.01.2013г.

 

© Моника Стойчева Todos los derechos reservados

Свързани произведения
Comentarios
Por favor, acceda con su perfil, para poder hacer comentarios y votar.
  • Поредният разтърсващ стих! Поздрав!
  • Благодаря.Елена!
  • Толкова, красиво си го казала. Много ми допадна.Поздрав !
  • Благодаря ти,Светле че поседя до мен,винаги си добре дошла!
    Благодаря и на вас,Илко,че сте почувствал моите стихове.
    Думите ви,означават много за мен,приятели!
  • Много топлина и...болка има в стиховете ви! Хареса ми творбата!
  • За малко поседях до самотните ти мисли ...
    Тръгвам си от тук с надеждата, че съм ги направила поне мъничко по - малко самотни ...
    Много красота!
    Ето - такава те искам.
Propuestas
: ??:??