Самотни мисли
Вятърът докосва лицето ми,
каква прохладна и чувствена ласка!
За миг забравям болката
и всичко потъва в тишина...
Толкова е красиво!... Макар и само
миг в приказна нежност...
Дори Слънцето се усмихна
и ми подари един от лъчите си,
за да стопли премръзналото ми сърце...
Дърветата поклащаха клоните си
и тихо шептяха нежни слова -
едва доловими, но аз ги разбирах...
приютих ги в себе си...
Усмихвах се... седях сама,
слята с хубавия ден и си мислех,
дали и ти, Любов, си само кратък слънчев лъч,
вятърна целувка, шепот
и безкраен път на САМОТА...
22.01.2013г.
Искате да прочетете повече?
Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.
© Моника Стойчева Всички права запазени
