Jan 25, 2013, 8:19 PM

Самотни мисли

1.3K 0 6

Вятърът докосва лицето ми,

каква прохладна и чувствена ласка!

За миг забравям болката

и всичко потъва в тишина...

Толкова е красиво!... Макар и само

миг в приказна нежност...

Дори Слънцето се усмихна

и ми подари един от лъчите си,

за да стопли премръзналото ми сърце...

Дърветата поклащаха клоните си

и тихо шептяха нежни слова -

едва доловими, но аз ги разбирах...

приютих ги в себе си...

Усмихвах се... седях сама,

слята с хубавия ден и си мислех,

дали и ти, Любов, си само кратък слънчев лъч,

вятърна целувка, шепот

и безкраен път на САМОТА... 

 

 

  

22.01.2013г.

 

Want to read more?

Join our community to get full access to all works and features.

© Моника Стойчева All rights reserved.

Comments

Comments

  • Поредният разтърсващ стих! Поздрав!
  • Благодаря.Елена!
  • Толкова, красиво си го казала. Много ми допадна.Поздрав !
  • Благодаря ти,Светле че поседя до мен,винаги си добре дошла!
    Благодаря и на вас,Илко,че сте почувствал моите стихове.
    Думите ви,означават много за мен,приятели!
  • Много топлина и...болка има в стиховете ви! Хареса ми творбата!

Editor's choice

Жените на България 🇧🇬

nikikomedvenska

Мъжки момичета? Кой го реши?! Кой на шега ни нарича такива? Някой поредния образ съши с грубо сърце ...

Реквием за една буря 🇧🇬

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...

Мъжко хоро 🇧🇬

argonyk

Прибраха стадата – не нàйдоха пàша. В хамбарите тичат уплашени мишки. Гайдарят допива поредната чаша...

Моли се само да не ти се случа.... 🇧🇬

Patrizzia

Моли се само да не ти се случа, че второто ми име е проблем Не лъжа, знаеш, но ще се науча. През куп...

Кръчма за самотници 🇧🇬

Anita765

Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...

Ковачът на лунния сърп 🇧🇬

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...