Самотни мисли

Jan 25, 2013, 8:19 PM

Poetry » White poetry

1110 0 6

Вятърът докосва лицето ми,

каква прохладна и чувствена ласка!

За миг забравям болката

и всичко потъва в тишина...

Толкова е красиво!... Макар и само

миг в приказна нежност...

Дори Слънцето се усмихна

и ми подари един от лъчите си,

за да стопли премръзналото ми сърце...

Дърветата поклащаха клоните си

и тихо шептяха нежни слова -

едва доловими, но аз ги разбирах...

приютих ги в себе си...

Усмихвах се... седях сама,

слята с хубавия ден и си мислех,

дали и ти, Любов, си само кратък слънчев лъч,

вятърна целувка, шепот

и безкраен път на САМОТА...

22.01.2013г.

Please sign in with your account so you can comment and vote.

myworld (Аз)

2013-11-15T12:41:05+02:00

Поредният разтърсващ стих! Поздрав!
Luna13 (Моника Стойчева)

2013-01-31T13:23:19+02:00

Благодаря.Елена!
vyatur13 (Елена)

2013-01-26T15:22:22+02:00

Толкова, красиво си го казала. Много ми допадна.Поздрав !
Luna13 (Моника Стойчева)

2013-01-26T15:12:35+02:00

Благодаря ти,Светле че поседя до мен,винаги си добре дошла!
Благодаря и на вас,Илко,че сте почувствал моите стихове.
Думите ви,означават много за мен,приятели!
zefpet (Илко Карайчев)

2013-01-25T22:37:41+02:00

Много топлина и...болка има в стиховете ви! Хареса ми творбата!
contessa (Светла Асенова)

2013-01-25T21:55:46+02:00

За малко поседях до самотните ти мисли ...
Тръгвам си от тук с надеждата, че съм ги направила поне мъничко по - малко самотни ...
Много красота!
Ето - такава те искам.