25 янв. 2013 г., 20:19

Самотни мисли

1.3K 0 6

Вятърът докосва лицето ми,

каква прохладна и чувствена ласка!

За миг забравям болката

и всичко потъва в тишина...

Толкова е красиво!... Макар и само

миг в приказна нежност...

Дори Слънцето се усмихна

и ми подари един от лъчите си,

за да стопли премръзналото ми сърце...

Дърветата поклащаха клоните си

и тихо шептяха нежни слова -

едва доловими, но аз ги разбирах...

приютих ги в себе си...

Усмихвах се... седях сама,

слята с хубавия ден и си мислех,

дали и ти, Любов, си само кратък слънчев лъч,

вятърна целувка, шепот

и безкраен път на САМОТА... 

 

 

  

22.01.2013г.

 

Хотите прочитать больше?

Присоединяйтесь к нашему сообществу, чтобы получить полный доступ ко всем произведениям и функциям.

© Моника Стойчева Все права защищены

Комментарии

Комментарии

  • Поредният разтърсващ стих! Поздрав!
  • Благодаря.Елена!
  • Толкова, красиво си го казала. Много ми допадна.Поздрав !
  • Благодаря ти,Светле че поседя до мен,винаги си добре дошла!
    Благодаря и на вас,Илко,че сте почувствал моите стихове.
    Думите ви,означават много за мен,приятели!
  • Много топлина и...болка има в стиховете ви! Хареса ми творбата!

Выбор редактора

Ковачът на лунния сърп 🇧🇬

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...

Нека нямаш студени недели! 🇧🇬

Alex.Malkata

Моя тиха и вярна тъга... с дъх на есен и почва дъждовна... Спри на моите устни сега и кажи ми: Защо ...

Ребро над сърцето 🇧🇬

Katriona

Тази вечер жена му избяга - бе повярвал във калните клюки, псува дълго, с юмрук я налага и ребро над...

Душа 🇧🇬

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...

Ти 🇧🇬

askme

Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...

Любовта си отива в неделя. По здрач. 🇧🇬

paloma66

> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...