Самотни мисли

Поэзия » Белые стихи

1.3K 0 6

Вятърът докосва лицето ми,

каква прохладна и чувствена ласка!

За миг забравям болката

и всичко потъва в тишина...

Толкова е красиво!... Макар и само

миг в приказна нежност...

Дори Слънцето се усмихна

и ми подари един от лъчите си,

за да стопли премръзналото ми сърце...

Дърветата поклащаха клоните си

и тихо шептяха нежни слова -

едва доловими, но аз ги разбирах...

приютих ги в себе си...

Усмихвах се... седях сама,

слята с хубавия ден и си мислех,

дали и ти, Любов, си само кратък слънчев лъч,

вятърна целувка, шепот

и безкраен път на САМОТА...

22.01.2013г.

Хотите прочитать больше?

Присоединяйтесь к нашему сообществу, чтобы получить полный доступ ко всем произведениям и функциям.

myworld (Аз)

Поредният разтърсващ стих! Поздрав!

2013-11-15T12:41:05+02:00
Luna13 (Моника Стойчева)

Благодаря.Елена!

2013-01-31T13:23:19+02:00
vyatur13 (Елена)

Толкова, красиво си го казала. Много ми допадна.Поздрав !

2013-01-26T15:22:22+02:00
Luna13 (Моника Стойчева)

Благодаря ти,Светле че поседя до мен,винаги си добре дошла!
Благодаря и на вас,Илко,че сте почувствал моите стихове.
Думите ви,означават много за мен,приятели!

2013-01-26T15:12:35+02:00
zefpet (Илко Карайчев)

Много топлина и...болка има в стиховете ви! Хареса ми творбата!

2013-01-25T22:37:41+02:00