САМОТНИК
Отново трябваше да дойде зима,
а там, до ъгъла, бе спряла старостта!
Човек самотен и една градина,
обрулени от вятъра листа!
Зареян поглед, някъде във дните,
където имало е хиляди слънца!
Догонва края на мечтите
и пак се връща в свойта самота!
Внезапно някой погледа му срещна,
четириног приятел с очите на дете!
Една сълза от стареца проблесна,
обгърна го с треперещи ръце!
¿Quieres leer más?
Únete a nuestra comunidad para obtener acceso completo a todas las obras y funciones.
Синьо.цвете
Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...
argonyk
Прибраха стадата – не нàйдоха пàша. В хамбарите тичат уплашени мишки. Гайдарят допива поредната чаша...
Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....
argonyk
Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...
askme
Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...
На уличка тиха далеч от пазара, под склопа на цъфнали млади липи, старица, изпита от болест коварна,...
Para una mejor experiencia, utiliza nuestra aplicación móvil. Instálala desde Google Play.
