18 nov 2015, 7:38  

Самотник

  Poesía
533 0 8

                 САМОТНИК

 

Отново трябваше да дойде зима,

а там, до ъгъла, бе спряла старостта!

Човек самотен и една градина, 

обрулени от вятъра листа!

 

Зареян поглед, някъде във дните,

където  имало е хиляди слънца!

Догонва края на мечтите

и пак се връща в свойта самота!

 

Внезапно някой погледа му срещна,

четириног приятел с очите на дете!

Една сълза от стареца проблесна,

обгърна го с треперещи ръце!

¿Quieres leer más?

Únete a nuestra comunidad para obtener acceso completo a todas las obras y funciones.

© Руми Todos los derechos reservados

Comentarios

Comentarios

Selección del editor

Празната 🇧🇬

Синьо.цвете

Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...

Мъжко хоро 🇧🇬

argonyk

Прибраха стадата – не нàйдоха пàша. В хамбарите тичат уплашени мишки. Гайдарят допива поредната чаша...

Разплитане на тишините 🇧🇬

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....

Ковачът на лунния сърп 🇧🇬

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...

Ти 🇧🇬

askme

Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...

Разпродажба на спомени 🇧🇬

maistora

На уличка тиха далеч от пазара, под склопа на цъфнали млади липи, старица, изпита от болест коварна,...