rumbic (Руми) rumbic (Руми)
102 330
18.11.2015 г., 7:38  

Самотник

532 0 8

                 САМОТНИК

 

Отново трябваше да дойде зима,

а там, до ъгъла, бе спряла старостта!

Човек самотен и една градина, 

обрулени от вятъра листа!

 

Зареян поглед, някъде във дните,

където  имало е хиляди слънца!

Догонва края на мечтите

и пак се връща в свойта самота!

 

Внезапно някой погледа му срещна,

четириног приятел с очите на дете!

Една сълза от стареца проблесна,

обгърна го с треперещи ръце!

Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

© Руми Всички права запазени

Моля, оценете по съвест

Коментари

Избор на редактора

Ребро над сърцето

Katriona

Тази вечер жена му избяга - бе повярвал във калните клюки, псува дълго, с юмрук я налага и ребро над...

Поезия 4.4K 5.0

Апостоле!

voda

Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...

Поезия 5.3K 5.0

Маргаритено

imperfect

Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...

Поезия 5K 5.0

Празната

Синьо.цвете

Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...

Поезия 5.6K 5.0

Ти

askme

Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...

Поезия 4.9K 5.0

Стаи за... отдих

paloma66

АЗ СЪМ! Поетесата Еди Коя Си. Дето в стихове те облича. Ти - не беше ли мъж на жена си? Нямам идея з...

Поезия 4.3K 5.0