18 нояб. 2015 г., 07:38  

Самотник

537 0 8

                 САМОТНИК

 

Отново трябваше да дойде зима,

а там, до ъгъла, бе спряла старостта!

Човек самотен и една градина, 

обрулени от вятъра листа!

 

Зареян поглед, някъде във дните,

където  имало е хиляди слънца!

Догонва края на мечтите

и пак се връща в свойта самота!

 

Внезапно някой погледа му срещна,

четириног приятел с очите на дете!

Една сълза от стареца проблесна,

обгърна го с треперещи ръце!

Хотите прочитать больше?

Присоединяйтесь к нашему сообществу, чтобы получить полный доступ ко всем произведениям и функциям.

© Руми Все права защищены

Комментарии

Комментарии

Выбор редактора

Мъжко хоро 🇧🇬

argonyk

Прибраха стадата – не нàйдоха пàша. В хамбарите тичат уплашени мишки. Гайдарят допива поредната чаша...

Апостоле! 🇧🇬

voda

Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...

Душа 🇧🇬

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...

Разпродажба на спомени 🇧🇬

maistora

На уличка тиха далеч от пазара, под склопа на цъфнали млади липи, старица, изпита от болест коварна,...

Разплитане на тишините 🇧🇬

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....

Реквием за една буря 🇧🇬

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...