rumbic (Руми)
329 4733
18 нояб. 2015 г., 07:38  

Самотник 

  Поэзия
333 0 8

                 САМОТНИК

 

Отново трябваше да дойде зима,

а там, до ъгъла, бе спряла старостта!

Човек самотен и една градина, 

обрулени от вятъра листа!

 

Зареян поглед, някъде във дните,

където  имало е хиляди слънца!

Догонва края на мечтите

и пак се връща в свойта самота!

 

Внезапно някой погледа му срещна,

четириног приятел с очите на дете!

Една сълза от стареца проблесна,

обгърна го с треперещи ръце!

© Руми Все права защищены

Свързани произведения
Комментарии
Пожалуйста, войдите в свой аккаунт, чтобы Вы могли прокомментировать и проголосовать.
  • Миночка, Любомир, Надежда, сърдечно Ви благодаря, че бяхте тук!
  • Натъжи ме,Руми!
  • Самотата идва когато сред хилядите слънца, човек загуби онова, единственото което е стопляло сърцето му. Чудесен стих Руми. Развълнува ме. Благодаря ти.
  • С тъжни нотки влезе в душата ми!
  • Лейди...
  • Сърдечно Ви благодаря, Анастасия, Младене, Георги!
  • ...и в трудните житейски ситуации намираш поезията когато извира от душата...Колко ти е голямо сърцето та побираш цялото човешко страдание...!!!Сърдечни поздрави,Руми!
  • Уви, в старостта човек може да разчита единствено на любовта та четириногите. Тя е безкористна и съпровожда до края. Отлично разработена тема, Руми - с разбиране и истинско състрадание! Докосваш най-фините струни на душата.
Предложения
: ??:??