мукадес (Айше Рубева) мукадес (Айше Рубева)
28
27 may 2009, 21:11

Самотникът

  Poesía
1.3K 0 6

Зазидал се между четири стени,

самотникът живее сам сред свои,

загубил себе си сред мисли черни,

той безутешен чака дните бурни.

 

Останал глух за грохота днешен,

мечтае за барикади тъжен,

унило свел глава, проклина горко

съдбата на поколението младо.

 

А под прозорците му бучи живота,

революции в ума и сърцата,

върви тълпата устремена към прогрес,

разчупила окови и робски хомот.

 

Зазидал се между четири стени,

самотникът умира уморен, обиден,

не направил нищо за своя ден,

изживял напразно дните си печални.

¿Quieres leer más?

Únete a nuestra comunidad para obtener acceso completo a todas las obras y funciones.

© Айше Рубева Todos los derechos reservados

Por favor, valore anónima y concienzudamente

Comentarios

  • azura_luna (Петя Стефанова)
    azura_luna (Петя Стефанова)
    Никой не се обрича доброволно на самота.

    Наскоро прочетох книга на Хорхе Букай.Там се разказваше как един човек изгубил краката си по невнимание и след операцията се затворил в къщи,никой обаче не идвал да го види,никой не се интересувал от болката му,приятелите му го били забравили,той вече не бил достоен за развлеченията,за които са нужни крака...
  • Войнов (Цветан Войнов)
    Войнов (Цветан Войнов)
    И за мен идеята е интересна
    Поздрави!
  • ВаняИ (Ваня Иванова)
    ВаняИ (Ваня Иванова)
    Много ми харесва идеята.Самотникът е такъв защото не прави нищо за своя ден?Поздравление!
  • мукадес (Айше Рубева)
    мукадес (Айше Рубева)
    Много ти благодаря за тази критика!
  • pagane_1 (Валентина Драгнева)
    pagane_1 (Валентина Драгнева)
    Идеята е интересна, но изпълнението нещо ми куца.
    Според мен трябва да поработиш върху римата и ритъма, защото стиха върви тромаво и малко насечено се чете.
    Поздрави

Selección del editor

Ти 🇧🇬

askme

Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...

Poesía 4.9K 5.0

Маргаритено 🇧🇬

imperfect

Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...

Poesía 5K 5.0

Ковачът на лунния сърп 🇧🇬

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...

Poesía 4.2K 5.0

Писмо до другия край на земята 🇧🇬

anonimapokrifoff

Ти как си, сине, в твоята чужбина, където океанът пръски мята? Когато ти оттука си замина към по-доб...

Poesía 5.2K 5.0

Реквием за една буря 🇧🇬

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...

Poesía 5.7K 5.0

Изгубих се в посоките на дните 🇧🇬

paloma66

Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...

Poesía 5.9K 5.0