May 27, 2009, 9:11 PM

Самотникът

  Poetry
1.3K 0 6

Зазидал се между четири стени,

самотникът живее сам сред свои,

загубил себе си сред мисли черни,

той безутешен чака дните бурни.

 

Останал глух за грохота днешен,

мечтае за барикади тъжен,

унило свел глава, проклина горко

съдбата на поколението младо.

 

А под прозорците му бучи живота,

революции в ума и сърцата,

върви тълпата устремена към прогрес,

разчупила окови и робски хомот.

 

Зазидал се между четири стени,

самотникът умира уморен, обиден,

не направил нищо за своя ден,

изживял напразно дните си печални.

Want to read more?

Join our community to get full access to all works and features.

© Айше Рубева All rights reserved.

Comments

Comments

  • Никой не се обрича доброволно на самота.

    Наскоро прочетох книга на Хорхе Букай.Там се разказваше как един човек изгубил краката си по невнимание и след операцията се затворил в къщи,никой обаче не идвал да го види,никой не се интересувал от болката му,приятелите му го били забравили,той вече не бил достоен за развлеченията,за които са нужни крака...
  • И за мен идеята е интересна
    Поздрави!
  • Много ми харесва идеята.Самотникът е такъв защото не прави нищо за своя ден?Поздравление!
  • Много ти благодаря за тази критика!
  • Идеята е интересна, но изпълнението нещо ми куца.
    Според мен трябва да поработиш върху римата и ритъма, защото стиха върви тромаво и малко насечено се чете.
    Поздрави

Editor's choice

Любовта си отива в неделя. По здрач. 🇧🇬

paloma66

> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...

Изгубих се в посоките на дните 🇧🇬

paloma66

Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...

Разпродажба на спомени 🇧🇬

maistora

На уличка тиха далеч от пазара, под склопа на цъфнали млади липи, старица, изпита от болест коварна,...

Мъжко хоро 🇧🇬

argonyk

Прибраха стадата – не нàйдоха пàша. В хамбарите тичат уплашени мишки. Гайдарят допива поредната чаша...

Нека нямаш студени недели! 🇧🇬

Alex.Malkata

Моя тиха и вярна тъга... с дъх на есен и почва дъждовна... Спри на моите устни сега и кажи ми: Защо ...

Кръчма за самотници 🇧🇬

Anita765

Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...