Зазидал се между четири стени,
самотникът живее сам сред свои,
загубил себе си сред мисли черни,
той безутешен чака дните бурни.
Останал глух за грохота днешен,
мечтае за барикади тъжен,
унило свел глава, проклина горко
съдбата на поколението младо.
А под прозорците му бучи живота,
революции в ума и сърцата,
върви тълпата устремена към прогрес,
разчупила окови и робски хомот. ...