11 nov 2010, 11:36

Самотните мъже

  Poesía » Otra
2.5K 0 10

Самотните мъже

се взират дълго в мрака.

По мислите-въже

изкачват се и чакат

внезапно да изгрей

в живота прозаичен

една Жена и нея

безумно да обичат.

Небръснати са те.

Самотни пият бира.

С душата на дете,

което не разбира,

защо в света голям

тъй честичко се случва,

на щастието храма

все да е заключен.

С Фортуна спорят те -

разпалено, горещо.

В сърцата им расте

надеждата за Нещо...

Цигарата дими -

недогоряла рана...

Затрогващо сами,

докрай неразгадани -

самотните мъже...

¿Quieres leer más?

Únete a nuestra comunidad para obtener acceso completo a todas las obras y funciones.

© Нина Чилиянска Todos los derechos reservados

Comentarios

Comentarios

Selección del editor

Празната 🇧🇬

Синьо.цвете

Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...

Ребро над сърцето 🇧🇬

Katriona

Тази вечер жена му избяга - бе повярвал във калните клюки, псува дълго, с юмрук я налага и ребро над...

Изгубих се в посоките на дните 🇧🇬

paloma66

Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...

Мъжко хоро 🇧🇬

argonyk

Прибраха стадата – не нàйдоха пàша. В хамбарите тичат уплашени мишки. Гайдарят допива поредната чаша...

Ти 🇧🇬

askme

Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...

Ковачът на лунния сърп 🇧🇬

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...