11 nov 2010, 11:36

Самотните мъже 

  Poesía » Otra
2273 0 10

Самотните мъже

се взират дълго в мрака.

По мислите-въже

изкачват се и чакат

внезапно да изгрей

в живота прозаичен

една Жена и нея

безумно да обичат.

Небръснати са те.

Самотни пият бира.

С душата на дете,

което не разбира,

защо в света голям

тъй честичко се случва,

на щастието храма

все да е заключен.

С Фортуна спорят те -

разпалено, горещо.

В сърцата им расте

надеждата за Нещо...

Цигарата дими -

недогоряла рана...

Затрогващо сами,

докрай неразгадани -

самотните мъже...

© Нина Чилиянска Todos los derechos reservados

Comentarios
Por favor, acceda con su perfil, para poder hacer comentarios y votar.
Propuestas
: ??:??