Nov 11, 2010, 11:36 AM

Самотните мъже

  Poetry » Other
2.5K 0 10

Самотните мъже

се взират дълго в мрака.

По мислите-въже

изкачват се и чакат

внезапно да изгрей

в живота прозаичен

една Жена и нея

безумно да обичат.

Небръснати са те.

Самотни пият бира.

С душата на дете,

което не разбира,

защо в света голям

тъй честичко се случва,

на щастието храма

все да е заключен.

С Фортуна спорят те -

разпалено, горещо.

В сърцата им расте

надеждата за Нещо...

Цигарата дими -

недогоряла рана...

Затрогващо сами,

докрай неразгадани -

самотните мъже...

Want to read more?

Join our community to get full access to all works and features.

© Нина Чилиянска All rights reserved.

Comments

Comments

Editor's choice

Реквием за една буря 🇧🇬

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...

Моли се само да не ти се случа.... 🇧🇬

Patrizzia

Моли се само да не ти се случа, че второто ми име е проблем Не лъжа, знаеш, но ще се науча. През куп...

Стаи за... отдих 🇧🇬

paloma66

АЗ СЪМ! Поетесата Еди Коя Си. Дето в стихове те облича. Ти - не беше ли мъж на жена си? Нямам идея з...

Апостоле! 🇧🇬

voda

Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...

Мъжко хоро 🇧🇬

argonyk

Прибраха стадата – не нàйдоха пàша. В хамбарите тичат уплашени мишки. Гайдарят допива поредната чаша...

Разплитане на тишините 🇧🇬

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....