8 ene 2012, 17:58

Самотният ни август се сбогува 

  Poesía » De amor
662 0 11

Посърнал и загубен, през октомври

самотният ни август се сбогува.

Дали през май отново ще си спомни

че устните ми юлски е жадувал?

 

Над релсите увисва тишината.

На тънката ú нишка се обесва

целувката ни. Кротко сред тълпата

промушва се рефрен на стара песен.

 

И гарата завърта се, когато

съзнаваме, че няма да ни има.

Умира на перона мойто лято,

а ти се връщаш пак във свойта зима.

 

 

© Ели Todos los derechos reservados

Comentarios
Por favor, acceda con su perfil, para poder hacer comentarios y votar.
Propuestas
: ??:??