Самотният ни август се сбогува

Poetry » Love

817 0 11

Посърнал и загубен, през октомври

самотният ни август се сбогува.

Дали през май отново ще си спомни

че устните ми юлски е жадувал?

Над релсите увисва тишината.

На тънката ú нишка се обесва

целувката ни. Кротко сред тълпата

промушва се рефрен на стара песен.

И гарата завърта се, когато

съзнаваме, че няма да ни има.

Умира на перона мойто лято,

а ти се връщаш пак във свойта зима.

Want to read more?

Join our community to get full access to all works and features.

Comments

posh` (Таня Атанасова)

Леле, колко ритмично и чувствено пишеш! Леят се и думите, и чувствата едно такова лекичко, нежно, плавно.

2012-01-12T23:17:14+02:00
Смиф (Валентин Евстатиев)

Огънче в пазвата.
Чудно!

2012-01-09T09:14:02+02:00
Eia (Росица Танчева)

Докосваща душата образност...

2012-01-09T06:50:07+02:00
Довереница (Дочка Василева)

"И гарата завърта се, когато
съзнаваме, че няма да ни има."

Препускат в мрака тъжните ни влакове
през преспите на бялата ни зима!

2012-01-08T22:43:04+02:00
Lovewear (Пепър Формаджи)

Допадна ми, хубаво стихотворение.

2012-01-08T22:33:23+02:00