8.01.2012 г., 17:58 ч.

Самотният ни август се сбогува 

  Поезия » Любовна
622 0 11

Посърнал и загубен, през октомври

самотният ни август се сбогува.

Дали през май отново ще си спомни

че устните ми юлски е жадувал?

 

Над релсите увисва тишината.

На тънката ú нишка се обесва

целувката ни. Кротко сред тълпата

промушва се рефрен на стара песен.

 

И гарата завърта се, когато

съзнаваме, че няма да ни има.

Умира на перона мойто лято,

а ти се връщаш пак във свойта зима.

 

 

© Ели Всички права запазени

Коментари
Моля, влезте с профила си, за да може да коментирате и гласувате.
Предложения
: ??:??