Самотният ни август се сбогува
Посърнал и загубен, през октомври
самотният ни август се сбогува.
Дали през май отново ще си спомни
че устните ми юлски е жадувал?
Над релсите увисва тишината.
На тънката ú нишка се обесва
целувката ни. Кротко сред тълпата
промушва се рефрен на стара песен.
И гарата завърта се, когато
съзнаваме, че няма да ни има.
Умира на перона мойто лято,
а ти се връщаш пак във свойта зима.
Искате да прочетете повече?
Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.
© Ели Всички права запазени
