Самотно

11 nov 2016, 23:09

Poesía » Otra

471 0 1

В пороя на куплетите
самотни си изстиваме.
На мислите в маншетите
тревогите прикриваме.
Със грешките си храниме
безгрешни бели гълъби.
Просветват нежно раните
в заоблените ръбове
на уморени делници
с лица от смърт белязани.
Тъгите са неверници
с безмилост зла наказани. ...

Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

Самотно

Искате да прочетете повече?

Propuestas