Самотно
В пороя на куплетите
самотни си изстиваме.
На мислите в маншетите
тревогите прикриваме.
Със грешките си храниме
безгрешни бели гълъби.
Просветват нежно раните
в заоблените ръбове
на уморени делници
с лица от смърт белязани.
Тъгите са неверници
с безмилост зла наказани.
Самотни са любовите
в легла от лед изваяни –
със мъдростта на совите
вещаят кротко края ни.
И щом от лунна стомна
нощта над нас се плисне
внезапно си припомняме,
че ангели били сме.
Хотите прочитать больше?
Присоединяйтесь к нашему сообществу, чтобы получить полный доступ ко всем произведениям и функциям.
© Нина Чилиянска Все права защищены
