Самотно

Nov 11, 2016, 11:09 PM

Poetry » Other

477 0 1

В пороя на куплетите
самотни си изстиваме.
На мислите в маншетите
тревогите прикриваме.
Със грешките си храниме
безгрешни бели гълъби.
Просветват нежно раните
в заоблените ръбове
на уморени делници
с лица от смърт белязани.
Тъгите са неверници
с безмилост зла наказани. ...

Want to read more?

Join our community to get full access to all works and features.

Самотно

Want to read more?

Random works