7 oct 2008, 17:13

Самотно

Poesía

2.5K 0 25

Никой няма
и нищо.
Изоставих се,
сега се разнищвам.
Приятелства и любови -
на кладата! -
кръвта ми отровихте
и живота -
по дяволите!
Някой ден ще ме няма -
както вас - днеска.
Ще е спряла измамата
на живота-гротеска.

¿Quieres leer más?

Únete a nuestra comunidad para obtener acceso completo a todas las obras y funciones.

Comentarios

idemidoidemi (Идеми Дойдеми)

обичам те, ввенето

2020-04-19T17:14:51+03:00
Anita765 (Ани Монева)

някой ден накой на някого ще липсва

2008-10-21T16:05:28+03:00
меланхолик (Йордан Серафимов)

обречено и тъжно... обичам такава поезия.

2008-10-17T16:56:13+03:00
izli4ko (Илзе Енчева)

И както всеки път, така и сега ме оставяш бездумна. Ваня, ти ме застреля с този стих! Толкова много мисли се гонят в момента в главата ми, че ми е трудно да уловя поне едничка, за да мога да изразя усещанията, които събуждаш... Измамата на живота не спира и ти го знаеш. Винаги има още и още човешки същества, които и се поддават... Всеки един от нас го прави, колкото и гротескно да е.
Мъдро. И затова те обичам!

2008-10-16T10:57:33+03:00
ЧАР (Чавдар Кунчев)

душата ти се чувства дръзновена и млада,
не и изневерявай

2008-10-12T20:50:22+03:00

Selección del editor

Душа 🇧🇬

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...

Poesía 4.8K 5.0

Реквием за една буря 🇧🇬

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...

Poesía 5.7K 5.0

Моли се само да не ти се случа.... 🇧🇬

Patrizzia

Моли се само да не ти се случа, че второто ми име е проблем Не лъжа, знаеш, но ще се науча. През куп...

Poesía 6.3K 4.9

Празната 🇧🇬

Синьо.цвете

Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...

Poesía 5.6K 5.0

Апостоле! 🇧🇬

voda

Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...

Poesía 5.3K 5.0

Нека нямаш студени недели! 🇧🇬

Alex.Malkata

Моя тиха и вярна тъга... с дъх на есен и почва дъждовна... Спри на моите устни сега и кажи ми: Защо ...

Poesía 4.1K 5.0