7 oct 2008, 17:13

Самотно

  Poesía
2.5K 0 25


Никой няма
и нищо.
Изоставих се,
сега се разнищвам.
Приятелства и любови -
на кладата! -
кръвта ми отровихте
и живота -
по дяволите!
Някой ден ще ме няма -
както вас - днеска.
Ще е спряла измамата
на живота-гротеска.

¿Quieres leer más?

Únete a nuestra comunidad para obtener acceso completo a todas las obras y funciones.

© Иванка Гичева Todos los derechos reservados

Comentarios

Comentarios

  • обичам те, ввенето
  • някой ден накой на някого ще липсва
  • обречено и тъжно... обичам такава поезия.
  • И както всеки път, така и сега ме оставяш бездумна. Ваня, ти ме застреля с този стих! Толкова много мисли се гонят в момента в главата ми, че ми е трудно да уловя поне едничка, за да мога да изразя усещанията, които събуждаш... Измамата на живота не спира и ти го знаеш. Винаги има още и още човешки същества, които и се поддават... Всеки един от нас го прави, колкото и гротескно да е.
    Мъдро. И затова те обичам!
  • душата ти се чувства дръзновена и млада,
    не и изневерявай

Selección del editor

Празната 🇧🇬

Синьо.цвете

Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...

Кръчма за самотници 🇧🇬

Anita765

Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...

Жените на България 🇧🇬

nikikomedvenska

Мъжки момичета? Кой го реши?! Кой на шега ни нарича такива? Някой поредния образ съши с грубо сърце ...

Изгубих се в посоките на дните 🇧🇬

paloma66

Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...

Ребро над сърцето 🇧🇬

Katriona

Тази вечер жена му избяга - бе повярвал във калните клюки, псува дълго, с юмрук я налага и ребро над...

Реквием за една буря 🇧🇬

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...