Oct 7, 2008, 5:13 PM

Самотно

  Poetry
2.5K 0 25


Никой няма
и нищо.
Изоставих се,
сега се разнищвам.
Приятелства и любови -
на кладата! -
кръвта ми отровихте
и живота -
по дяволите!
Някой ден ще ме няма -
както вас - днеска.
Ще е спряла измамата
на живота-гротеска.

Want to read more?

Join our community to get full access to all works and features.

© Иванка Гичева All rights reserved.

Comments

Comments

  • обичам те, ввенето
  • някой ден накой на някого ще липсва
  • обречено и тъжно... обичам такава поезия.
  • И както всеки път, така и сега ме оставяш бездумна. Ваня, ти ме застреля с този стих! Толкова много мисли се гонят в момента в главата ми, че ми е трудно да уловя поне едничка, за да мога да изразя усещанията, които събуждаш... Измамата на живота не спира и ти го знаеш. Винаги има още и още човешки същества, които и се поддават... Всеки един от нас го прави, колкото и гротескно да е.
    Мъдро. И затова те обичам!
  • душата ти се чувства дръзновена и млада,
    не и изневерявай

Editor's choice

Апостоле! 🇧🇬

voda

Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...

Любовта си отива в неделя. По здрач. 🇧🇬

paloma66

> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...

Празната 🇧🇬

Синьо.цвете

Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...

Разпродажба на спомени 🇧🇬

maistora

На уличка тиха далеч от пазара, под склопа на цъфнали млади липи, старица, изпита от болест коварна,...

Кръчма за самотници 🇧🇬

Anita765

Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...

Ребро над сърцето 🇧🇬

Katriona

Тази вечер жена му избяга - бе повярвал във калните клюки, псува дълго, с юмрук я налага и ребро над...