7 окт. 2008 г., 17:13

Самотно

Поэзия

2.5K 0 25

Никой няма
и нищо.
Изоставих се,
сега се разнищвам.
Приятелства и любови -
на кладата! -
кръвта ми отровихте
и живота -
по дяволите!
Някой ден ще ме няма -
както вас - днеска.
Ще е спряла измамата
на живота-гротеска.

Хотите прочитать больше?

Присоединяйтесь к нашему сообществу, чтобы получить полный доступ ко всем произведениям и функциям.

idemidoidemi (Идеми Дойдеми)

обичам те, ввенето

2020-04-19T17:14:51+03:00
Anita765 (Ани Монева)

някой ден накой на някого ще липсва

2008-10-21T16:05:28+03:00
меланхолик (Йордан Серафимов)

обречено и тъжно... обичам такава поезия.

2008-10-17T16:56:13+03:00
izli4ko (Илзе Енчева)

И както всеки път, така и сега ме оставяш бездумна. Ваня, ти ме застреля с този стих! Толкова много мисли се гонят в момента в главата ми, че ми е трудно да уловя поне едничка, за да мога да изразя усещанията, които събуждаш... Измамата на живота не спира и ти го знаеш. Винаги има още и още човешки същества, които и се поддават... Всеки един от нас го прави, колкото и гротескно да е.
Мъдро. И затова те обичам!

2008-10-16T10:57:33+03:00
ЧАР (Чавдар Кунчев)

душата ти се чувства дръзновена и млада,
не и изневерявай

2008-10-12T20:50:22+03:00