22 nov 2005, 21:38

Самоубийство

  Poesía
1.1K 0 4
Ще одрежа ръцете си, 
с които го прегръщах.
Ще избода очите си,
с които само него гледах.
Ще отхапя устните си, 
с които го целувах.
Ще забия нож в сърцето си,
с което го обичах...

¿Quieres leer más?

Únete a nuestra comunidad para obtener acceso completo a todas las obras y funciones.

© Мария Стоянова Todos los derechos reservados

Comentarios

Comentarios

  • ЕЕ, недей така самокритично!!! Иначе стихът ми хареса!!!
  • на мен пък звученето ми харесва адски, а чувството е много дарк уейв Само дето мисля че вместо да се самоубиваш трябва да потърсиш нова вселена в някой. знаеш ли... всеки човек е отделна вселена. и има толкова много вселени, толкова е... безкрайно. всичко. Поздрав за стихчето, харесва ми...
  • И на мен ми допадна, ясно и точно. Навежда мисълта на голяма болка, която те е накарала да го напишеш.
  • на мен ми харесва и то много 6 от мен

Selección del editor

Ребро над сърцето 🇧🇬

Katriona

Тази вечер жена му избяга - бе повярвал във калните клюки, псува дълго, с юмрук я налага и ребро над...

Нека нямаш студени недели! 🇧🇬

Alex.Malkata

Моя тиха и вярна тъга... с дъх на есен и почва дъждовна... Спри на моите устни сега и кажи ми: Защо ...

Реквием за една буря 🇧🇬

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...

Апостоле! 🇧🇬

voda

Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...

Кръчма за самотници 🇧🇬

Anita765

Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...

Ковачът на лунния сърп 🇧🇬

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...