22 nov 2005, 21:38

Самоубийство

  Poesía
1.1K 0 4
Ще одрежа ръцете си, 
с които го прегръщах.
Ще избода очите си,
с които само него гледах.
Ще отхапя устните си, 
с които го целувах.
Ще забия нож в сърцето си,
с което го обичах...

¿Quieres leer más?

Únete a nuestra comunidad para obtener acceso completo a todas las obras y funciones.

© Мария Стоянова Todos los derechos reservados

Comentarios

Comentarios

  • ЕЕ, недей така самокритично!!! Иначе стихът ми хареса!!!
  • на мен пък звученето ми харесва адски, а чувството е много дарк уейв Само дето мисля че вместо да се самоубиваш трябва да потърсиш нова вселена в някой. знаеш ли... всеки човек е отделна вселена. и има толкова много вселени, толкова е... безкрайно. всичко. Поздрав за стихчето, харесва ми...
  • И на мен ми допадна, ясно и точно. Навежда мисълта на голяма болка, която те е накарала да го напишеш.
  • на мен ми харесва и то много 6 от мен

Selección del editor

Кръчма за самотници 🇧🇬

Anita765

Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...

Изгубих се в посоките на дните 🇧🇬

paloma66

Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...

Жените на България 🇧🇬

nikikomedvenska

Мъжки момичета? Кой го реши?! Кой на шега ни нарича такива? Някой поредния образ съши с грубо сърце ...

Реквием за една буря 🇧🇬

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...

Ти 🇧🇬

askme

Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...

Душа 🇧🇬

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...