Nov 22, 2005, 9:38 PM

Самоубийство

  Poetry
1.1K 0 4
Ще одрежа ръцете си, 
с които го прегръщах.
Ще избода очите си,
с които само него гледах.
Ще отхапя устните си, 
с които го целувах.
Ще забия нож в сърцето си,
с което го обичах...

Want to read more?

Join our community to get full access to all works and features.

© Мария Стоянова All rights reserved.

Comments

Comments

  • ЕЕ, недей така самокритично!!! Иначе стихът ми хареса!!!
  • на мен пък звученето ми харесва адски, а чувството е много дарк уейв Само дето мисля че вместо да се самоубиваш трябва да потърсиш нова вселена в някой. знаеш ли... всеки човек е отделна вселена. и има толкова много вселени, толкова е... безкрайно. всичко. Поздрав за стихчето, харесва ми...
  • И на мен ми допадна, ясно и точно. Навежда мисълта на голяма болка, която те е накарала да го напишеш.
  • на мен ми харесва и то много 6 от мен

Editor's choice

Стаи за... отдих 🇧🇬

paloma66

АЗ СЪМ! Поетесата Еди Коя Си. Дето в стихове те облича. Ти - не беше ли мъж на жена си? Нямам идея з...

Нека нямаш студени недели! 🇧🇬

Alex.Malkata

Моя тиха и вярна тъга... с дъх на есен и почва дъждовна... Спри на моите устни сега и кажи ми: Защо ...

Апостоле! 🇧🇬

voda

Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...

Ти 🇧🇬

askme

Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...

Разпродажба на спомени 🇧🇬

maistora

На уличка тиха далеч от пазара, под склопа на цъфнали млади липи, старица, изпита от болест коварна,...

Празната 🇧🇬

Синьо.цвете

Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...