22 нояб. 2005 г., 21:38

Самоубийство

1.1K 0 4
Ще одрежа ръцете си, 
с които го прегръщах.
Ще избода очите си,
с които само него гледах.
Ще отхапя устните си, 
с които го целувах.
Ще забия нож в сърцето си,
с което го обичах...

Хотите прочитать больше?

Присоединяйтесь к нашему сообществу, чтобы получить полный доступ ко всем произведениям и функциям.

© Мария Стоянова Все права защищены

Комментарии

Комментарии

  • ЕЕ, недей така самокритично!!! Иначе стихът ми хареса!!!
  • на мен пък звученето ми харесва адски, а чувството е много дарк уейв Само дето мисля че вместо да се самоубиваш трябва да потърсиш нова вселена в някой. знаеш ли... всеки човек е отделна вселена. и има толкова много вселени, толкова е... безкрайно. всичко. Поздрав за стихчето, харесва ми...
  • И на мен ми допадна, ясно и точно. Навежда мисълта на голяма болка, която те е накарала да го напишеш.
  • на мен ми харесва и то много 6 от мен

Выбор редактора

Душа 🇧🇬

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...

Реквием за една буря 🇧🇬

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...

Нека нямаш студени недели! 🇧🇬

Alex.Malkata

Моя тиха и вярна тъга... с дъх на есен и почва дъждовна... Спри на моите устни сега и кажи ми: Защо ...

Разпродажба на спомени 🇧🇬

maistora

На уличка тиха далеч от пазара, под склопа на цъфнали млади липи, старица, изпита от болест коварна,...

Ковачът на лунния сърп 🇧🇬

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...

Ти 🇧🇬

askme

Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...