22.11.2005 г., 21:38

Самоубийство

1.1K 0 4
Ще одрежа ръцете си, 
с които го прегръщах.
Ще избода очите си,
с които само него гледах.
Ще отхапя устните си, 
с които го целувах.
Ще забия нож в сърцето си,
с което го обичах...

Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

© Мария Стоянова Всички права запазени

Коментари

Коментари

  • ЕЕ, недей така самокритично!!! Иначе стихът ми хареса!!!
  • на мен пък звученето ми харесва адски, а чувството е много дарк уейв Само дето мисля че вместо да се самоубиваш трябва да потърсиш нова вселена в някой. знаеш ли... всеки човек е отделна вселена. и има толкова много вселени, толкова е... безкрайно. всичко. Поздрав за стихчето, харесва ми...
  • И на мен ми допадна, ясно и точно. Навежда мисълта на голяма болка, която те е накарала да го напишеш.
  • на мен ми харесва и то много 6 от мен

Избор на редактора

Ковачът на лунния сърп

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...

Душа

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...

Мъжко хоро

argonyk

Прибраха стадата – не нàйдоха пàша. В хамбарите тичат уплашени мишки. Гайдарят допива поредната чаша...

Ти

askme

Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...

Моли се само да не ти се случа....

Patrizzia

Моли се само да не ти се случа, че второто ми име е проблем Не лъжа, знаеш, но ще се науча. През куп...

Разпродажба на спомени

maistora

На уличка тиха далеч от пазара, под склопа на цъфнали млади липи, старица, изпита от болест коварна,...