12 sept 2005, 18:12

Самозабрава

  Poesía
1K 0 1
Да си фигура
брадата
и рогата
и в играта,
и ухажвана,
и важна,
и обществена
позната,
с твърдият си череп,
воля,
с политическите роли,
символ често да си даже,
на какво ли,
не е важно,
просто: да си символ,
да напомняш знаме,
ту развяно,
ту прибрано,
ту презряно -
смачкано
подобно шлифер,
на човеща до кофите,
прекроено от кюлоти,
прашки всякакви,
превръзки
и якички
от въшкарници
войнишки...

Тъй де,
важното е да си
символ,
и да се катериш,
ако може,
за банан,
безбожна
суета...

е днес таланта
да си личност,
ти твърдиш,
а някога
твърдеше:
"Стига ми
да съм обичан!"

¿Quieres leer más?

Únete a nuestra comunidad para obtener acceso completo a todas las obras y funciones.

© Стефан Кръстев Todos los derechos reservados

Comentarios

Comentarios

Selección del editor

Реквием за една буря 🇧🇬

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...

Изгубих се в посоките на дните 🇧🇬

paloma66

Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...

Апостоле! 🇧🇬

voda

Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...

Ковачът на лунния сърп 🇧🇬

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...

Ти 🇧🇬

askme

Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...

Любовта си отива в неделя. По здрач. 🇧🇬

paloma66

> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...