Sep 12, 2005, 6:12 PM

Самозабрава

  Poetry
1K 0 1
Да си фигура
брадата
и рогата
и в играта,
и ухажвана,
и важна,
и обществена
позната,
с твърдият си череп,
воля,
с политическите роли,
символ често да си даже,
на какво ли,
не е важно,
просто: да си символ,
да напомняш знаме,
ту развяно,
ту прибрано,
ту презряно -
смачкано
подобно шлифер,
на човеща до кофите,
прекроено от кюлоти,
прашки всякакви,
превръзки
и якички
от въшкарници
войнишки...

Тъй де,
важното е да си
символ,
и да се катериш,
ако може,
за банан,
безбожна
суета...

е днес таланта
да си личност,
ти твърдиш,
а някога
твърдеше:
"Стига ми
да съм обичан!"

Want to read more?

Join our community to get full access to all works and features.

© Стефан Кръстев All rights reserved.

Comments

Comments

Editor's choice

Реквием за една буря 🇧🇬

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...

Жените на България 🇧🇬

nikikomedvenska

Мъжки момичета? Кой го реши?! Кой на шега ни нарича такива? Някой поредния образ съши с грубо сърце ...

Разпродажба на спомени 🇧🇬

maistora

На уличка тиха далеч от пазара, под склопа на цъфнали млади липи, старица, изпита от болест коварна,...

Разплитане на тишините 🇧🇬

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....

Нека нямаш студени недели! 🇧🇬

Alex.Malkata

Моя тиха и вярна тъга... с дъх на есен и почва дъждовна... Спри на моите устни сега и кажи ми: Защо ...

Празната 🇧🇬

Синьо.цвете

Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...