12.09.2005 г., 18:12

Самозабрава

1K 0 1
Да си фигура
брадата
и рогата
и в играта,
и ухажвана,
и важна,
и обществена
позната,
с твърдият си череп,
воля,
с политическите роли,
символ често да си даже,
на какво ли,
не е важно,
просто: да си символ,
да напомняш знаме,
ту развяно,
ту прибрано,
ту презряно -
смачкано
подобно шлифер,
на човеща до кофите,
прекроено от кюлоти,
прашки всякакви,
превръзки
и якички
от въшкарници
войнишки...

Тъй де,
важното е да си
символ,
и да се катериш,
ако може,
за банан,
безбожна
суета...

е днес таланта
да си личност,
ти твърдиш,
а някога
твърдеше:
"Стига ми
да съм обичан!"

Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

© Стефан Кръстев Всички права запазени

Коментари

Коментари

Избор на редактора

Реквием за една буря

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...

Стаи за... отдих

paloma66

АЗ СЪМ! Поетесата Еди Коя Си. Дето в стихове те облича. Ти - не беше ли мъж на жена си? Нямам идея з...

Изгубих се в посоките на дните

paloma66

Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...

Ковачът на лунния сърп

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...

Ти

askme

Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...

Маргаритено

imperfect

Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...